Ала мързеливецът нито ястреба изплашил, нито брашното отсял, нито маслото избил — всичко изпопадало, изпочупило се и се пръснало. Останал той с празни ръце и се чудел какво да прави и как да посрещне жена си без пиленцата.

Спомнил си тогава мързеливецът, че жена му имала събрани яйца. Намерил ги, сложил ги в едно панерче и се насадил върху тях да ги мъти. „Ще поседя малко върху яйцата, докато се върне жена ми от нивата. Може и да се измътят нови пилета“ — помислил си той.

Седи мързеливецът върху яйцата и клона като квачка: „Клоп-клоп. Клоп-клоп.“

Върнала се жена му от жътва и му извикала:

— Отвори вратата!

— Клоп-клоп-клоп! — изкрякал той вместо отговор.

Втори път извикала жена му:

— Отвори вратата!

— Клоп-клоп-клоп! — изкрякал пак мъжът.

Трети път извикала жената:

— Но къде си, къде си се заврял? Отвори вратата, не чуваш ли?

Никой не й отговорил, а отвътре се чувало само: „Клоп-клоп!“ Разбила жената вратата, влязла в къщи и що да види — мъжът седнал като квачка върху панерчето и кряка.

— Какво си измислил пак, какво правиш там? Ставай веднага от този панер!

— Ястреб отнесе квачката с пиленцата и аз исках да излюпя нови пиленца — отвърнал мъжът.

— Не ми трябват твоите пилета, ставай, ти казвам! — извикала жената, измъкнала го от панера и го накарала да седне край огнището.

На сутринта жената пак попитала мъжа си:

— Какво ще правиш? Ще отидеш ли да жънеш, или ще останеш в къщи?

— Не, по-добре да отида да жъна — отговорил мъжът, — само че ми приготви три кокошки: една за закуска, друга за обед и трета за вечеря.

— Ох, ти само прибери житото, а пък аз не три, ами четири кокошки на ден ще ти давам!