Отишъл мързеливецът на нивата. Два снопа през деня дори не вързал, излежавал се и спал, но кокошките не забравил — изял ги и трите наведнъж. Времето си минавало. Изтекли така три-четири дни. Всичкото жито на нивата така и щяло да прегори и да се изрони, но станала жената на мързеливеца, облякла се в мъжки дрехи, взела пушката, яхнала коня и тръгнала към нивата. Приближила се тя и извикала:

— Ей, жътварю, не познаваш ли някой мързеливец наблизо? Синът на царя е болен, умира. Казаха ни да му дадем да яде черен дроб от мързелив човек.

Изплашил се мързеливецът и почнал да се кълне и да уверява:

— Само един час има, откак съм започнал да жъна — можех ли да пожъна повече?

— Слушай, ако не пожънеш всичкото жито до довечера, ще дойда, ще ти отсека главата, ще ти извадя черния дроб и ще го отнеса на царския син — казал воинът и препуснал коня.

Опънал се мързеливецът да жъне. Пожънал всичкото жито, нито клас не оставил. Строполил се надвечер, капнал от умора, и заохкал. Дошла жена му, донесла му ядене, но на него хапвало ли му се? Седял той ни жив, ни мъртъв и едва дишал.

— Защо си се изморил толкова? — попитала го жена му. Разказал й мързеливецът, че край нивата минал царски човек и го заплашил: „Ако не пожънеш всичкото жито до довечера, ще дойда, ще ти отсека главата, ще ти извадя черния дроб и ще го отнеса на царския син!“

— Не бой се — утешила го жена му. — Нали си свършил всичко, няма какво вече да ти направят.

Вързали криво-ляво снопите, откарали ги, овършали и изсипали в хамбара житото.

Мързеливецът имал една свиня. Каквото намерел в къщи за ядене, все на свинята го носел, хранел я и я угоявал. Веднъж жената казала:

— Ние нямаме какво да ядем, а ти все мъкнеш за тая свиня. По-добре да я заколим!

— Не, няма да я заколя, докато не прокапе мас от нея — отговорил мъжът.

Взела жена му масло, разтопила го, плиснала го върху свинята, показала я след това на мъжа си и рекла: